13.06.2019 г.

РАСОВИЯТ ТИП НА ТРАКИТЕ И ТОЗИ НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ



Преди около четиридесет години чух за първи път за името траки. С моя клас имахме излет в природата и минавайки край надгробните могили, учителят ни обясни, че преди “хан Аспарух и славяните да дойдат, нашите земи са обитавани от особени хора с яркочервена коса, те се радвали когато някой умре, а новородените оплаквали понеже знаели какви мъки очакват детето”. Общо взето това бе представа ми за народът на Орфей по онова време.



По-късно разбрах, че без да осъзнава, учителят ми е предал неточна информация за хората, които реално се явават наши деди. Просто той самият е бил подведен и с чиста съвест е преразказал това, в което е вярвал. Дори при специалистите се срещат увличания в погрешна посока. Това по принцип е странно защото от една страна има предостатъчно описания на външния вид на траките, от друга страна фреските в могилите предоставят още по-прецизни данни, които могат да се използват за сравнение и проверка на достоверността на историческите извори.

Въпреки че информацията е пределно ясна, никой не се е заел да я поднесе на българския читател подобаващо, обяснявайки важните подробности. В работа засягаща личните имена на траките, историкът и езиковед проф. Веселин Бешевлиев представя цитати от работите на стари автори, които наричат траките руси, рижи и т.н.

Действително Ксенофан смята траките за синеоки и червенокоси. Юлий Фирмик има същото виждане използвайки за косите на дедите ни думата rubri-червенокоси. Публий Овидий, сънародникът на Фирмик, определя гетите като flavi-руси, а в една епиграма на „Антология Палатина”  бистонските жени носят епитета ξανθαἱ [1] c.29.

Несъмнено, проф. Бешевлиев се е погрижил да представи богат изворов материал, но е пропуснал няколко изключително важни подробности. Първата засяга епитета ξανθαἱ, който днес се превежда като руси, светлокоси. Древното значение на ξανθοί обаче е кафяви, връзка намираме с глагола ξανθίζω-препичам силно, правя кафяв, а също и с ξανθοδερκής-имащ кафяви очи [2] с.534. Древното значение на лат. rubri също е светлокестеняви, а не червени.

Това което гърците и римляните са имали предвид под червена, руса коса, е реално светлокестенявата коса. Причината за това е лесно обяснима - бивайки хора със сравнително тъмна пигментация на кожата и черна коса, старите римляни и гърци са гледали на светлокестенявата коса е нещо необичайно и често са били  затруднени да намерят точен епитет.

Нека следваме фактите: от няколкото десетки изображения на тракийски мъже и жени, само в един случай може да се говори за индивид с червена коса – дамата от Оструша Могила.


                                                          Оструша могила, изображение на жена с червеникава коса

И отново само в един случай, по фреските от Казанлъшката гробница може да се види мъж със светлоруса коса. Останалите индивиди – било те благородници, или тяхна прислуга, са с кестенява и черна коса. Същото важи за изображенията на ловуващи мъже от Александровската гробница. Кариатидите в Свещарската гробница, навремето са били с кестенява коса. Гробницата от Силистра се води римска, но дори действително там да е намерил покой някой от потомците на Ромул, то неговите слуги са били представители на местното население и както можем да очакваме те са със светлокестенява коса.


 Казанлъшка куполна гробница, изображение на тракийски благородници и техните слуги

                                 Казанлъшка куполна гробница, изображение на мъж със светлоруса коса


                                                Александровска гробница, стенопис от купола, изобр. Kmrakmra  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Aleksandrovska_grobniza.JPG/1280px-Aleksandrovska_grobniza.JPG


Силистренска гробница, изображение на слугиня на починалия благородник - Photo: Konstantin Tanchev. Fresco: unknown, 4th century AD. - http://www.otkrivam.com/?p=27&c=5&id=468&l=2
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b6/Roman_Tomb_Silistra_fresco_servant.jpg

Разбира се, сред дедите ни наричани траки в древността, е имало както руси, така и рижи индивиди, но те са били малцинство. Преобладаващата група хора е тази притежаващи кестенява коса, както е било в Средновековна България. Знаем, че цар Борис II е описан като индивид с червеникава брада [3] c.81 (бел.59). Други подобни описания на благородници, бойци и т.н. няма. Днес положението е същото – срещат се рижи индивиди, но те са рядкост, около 0, 25% - [4] c.231.

В далечното минало, сините очи също са били нещо необичайно за мургавите и чернооки гърци и римляни. Поради тази причина те са оставали силно впечатлени от светлооките хора и както е в случая с Ксенофан, особеният белег е приписан на целия тракийски народ, а със сигурност, Ксенофан не е бил запознат с всички групи на нашите далечни предци. Този автор просто е разказал за белезите, по които мургавите гърци най-ярко се отличават от местното балканско население.

Има и другo, генът за кафяви очи е доминантен и с течение на времето, броят на синеоките индивиди намалява, а броя на хората с тъмни очи се увеличава. Ксенофан е живял преди повече от две хиляди и петстотин години, а това е огромен времеви диапазон, през който броят на синеоките постоянно е намалявал. Това е и причината през ХХ век, когато са проведени мащабни антропологични проучвания, да е установено, че хората със сини и пъстри очи у нас са респ. 8, 69% и 33, 24% [4] c.265.

Въз основа на описанията на външния вид на траките, а и въз основа на изображенията по фреските от древните гробници, може да се каже, че народът на Залмоксис и Орфей е бил представен от европеидни раси, които са били представени както от индивиди принадлежащи на средиземноморската раса, така и на индивиди от северен тип. По времето на Ксенофан, броят на хората със сини очи е бил по-голям, преобладаващият тип коса е била светлокестенявата.

Няма основания да се приеме, че светлият, северен тип хора се е появил на Балканите през Бронзовата епоха, или дори през късната Античност. Основните хаплогрупи при нас българите са I2, E-V13, R1a, R1b, а техните особеностие показват, че носителите им са обитавали земите ни още по времето на Мезолита и Неолита.

Със сигурност е имало идване на хора по време на Бронзовата епоха, а дори и ранното Средновековие, но нека не забравяме, че както на север от Дунава, така и на юг от Босфора, от най-дълбока древност са живели представители на тракийската общност.

Става дума за обитаващите Карпатите и Черноморските степи гети, мизи, карпи, тирегети, костобоки, да не забравяме и локализираните от Птолемей беси в близост до изворите на река Висла. Не можем да пренебрегнем и старите господари на Мала Азия: фриги, витини, халиби, бебрики, медовитини, малоазийски мизи.

Виждаме, че както от север, така и от юг, основните етнически групи, които могат да дойдат на наша територия и да се смесят с коренното население, са роднини на коренното население. Евентуалните преселения през Бронзовата епоха, Античността и ранното Средновековие, не само не са намаляли местният етнически елемент, а дори са го подсилвали.

Трябва да се добави още една много важна подробност. Противниците на виждането, че като цяло ние българите сме потомци на най-древното цивилизовано балканско население, често излизат с твърдението, че по време на римската окупация (I-VII век), у нас населението се е смесило с участващите в имперската администрация и военна машина германи, келти, римляни, гърци. Това не отговаря на истината изобщо.

Да, имало е смесени бракове, но те са били редки защото ако се касаеше за масово явление, то в нашия фолклор би трябвало да открием следи от германски, келтски, гръцки и т.н. божества и обреди, а такива липсват. Дори напротив – при келтите, римляните, гърците и т.н. се наблюдават култове към тракийски божества. Странно как това е убегнало на изследователите на нашето минало.

Освен това, при нас българите не са намерени генетични маркери, които да са общи за келти и германи. Немалко сънародници са носители на R1b, но нашия вариант е много древен, представителите на R1b (L23*) ca обитавали Балканите преди около дванадесет хиляди години. От друга страна, общите маркери за българи и италианци са определени като екзотични за Апенинския полуостров и биват считани за пренесени там от Балканите и Троада. На всеки разумно мислещ човек би трябвало да стане ясно кой на кого е дарявал гени.

Не по-малко странни са опититите на някои изследователи да представят траките като  хомогенна група. Едни учени като Веселин Бешевлиев обръщат внимание предимно на хората със светли очи и коси [1] c. 29, а други като Димитър Ангелов акцентуват предимно върху представителите на понтийския тип – индивидите с кестенява коса и кафяви очи  [5] c.189-190. Какво излиза – според един критерий траките са хора от северен тип, а според друг критерий народът на Орфей спада към понтийския тип на средиземноморската раса.

Народите не се правят по калъп, няма голям европейски етнос, който да се състои от един единствен елемент – само руси, или само тъмнокоси хора, само едри, или само ниски, само мургави или само светлокожи. Да се акцентува върху една група от даден народ и да се лансира виждането, че това са белезите за целия народ е крайно несериозно.

Още в дълбока древност Балканите са обитавани както от хора принадлежащи към средиземноморския антропологичен тип, така и хора от северен тип. Като цяло, траките са се славели с едрият си ръст и физическа сила, но Плиний Стари пише и за хора с нисък ръст, които някога са обитавали Тракия (земите край Девня бел.моя) и са назовавани от местното население с името катизи [6]-Plin.IV.45.

Голямо объркване при читателите предизвиква изкуственото и напълно необосновано делене на българския народ на три напълно различни по произход части, които се смесват след 681-ва година: “романизирани траки, славяни и прабългари”. Дълго време много хора вярваха на тази заблуда, защото тя бе изкована изключително умело, а и бе защитавана с ориенталски фанатизъм.

Реално траките под римска власт, старите българи и дунавските славени са хора от един и същ произход, но поради римската окупация на страната ни са били разделени.
Цели хиляда и сто години различни автори отъждествяват българите с мизите, явяващи се най-големия тракийски народ, но това учените ни наричат грешка на старите автори. Да, в миналото са правени грешки от някои летописци, но не и в продължение на повече от едно хилядолетие.

Египтянинът Симоката нарича дунавските славени гети в три свои книги, но и това според специалистите е грешка. Хубаво, но как тогава погребалните обреди на дунавските славени са неразличими  от тези на гетите, защо домашната керамика на дунавските славени е неразличима от гетската? Нали като дойде нашественик, той внася нови погребални обреди и нова материална култура?

Прокопий Цезарийски нарича дунавските славени едри, изключително силни хора с червеникава (кафява) коса [7] Proc. VII.xiv.27. Не бяха ли траките описани като едри, изключително силни хора с червеникава (кафява) коса? Можем ли да говорим за идване на нов народ, ако външният вид, погребалните обреди и материалната култура на “новодошлите” не се различава от външния вид, погребалните обреди и материалната култура на древното балканско население?

Нека се замислим: може ли три напълно различни народа да се слеят смайващо бързо така, че да се получи хомогенна общност? Как за рекордно кратко време са преодолени различията в култура, религия, бит, език?

На сродните англи и сакси им трябват около петстотин години, за да се консолидират в Британия, а у нас става чудо: идва Аспарух, свирва с уста и “трите различни народа” се спояват в такава здрава смес, че новооформеният народсе превръща в най-голямата заплаха за Римската Империя (Византия). Възможно ли е подобно чудо?

Такова нещо няма как да стане, в историята няма мистерии и необясними феномени. Мистериите и феномените всъщност са манифестация на нежеланието на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

Докато проф. Бешевлиев и проф. Ангелов имат извинение поради това, че творят по време, в което цензурата разполага с голяма власт, то днес за историците ни не съществува никакъв проблем въз основа на новата информация да обявят старите теории за неверни и да положат началото на документирането на истинската ни история.

Време е да се обясни на българския народ ясно и без увъртане, че древното население на земите ни не се отличава особено от днешното, с разбираемото изключение на броя на синеоките, а и светлоруси индивиди. Ние сме потомци на най-старите цивилизовани обитатели на Балканите, наричани по време на Античността траки, а това, че езикът и културата ни показват прилики с езика и културата на сърби, хървати, словени и др., само показва, че предците на тези хора се явават роднини на траките. Има ли нещо нелогично в това обяснение?




 Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965;
2.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
3.П.Ангелов, България и Българите в представите на Византийците (VII-XIVвек), Парадигма, София, 2011;
4.М.Попов, Антропология на Българския Народ, Том 1, Физически Облик на Българите, в сътрудничество с д-р Г.Марков, ред. А.Ходжийолов, БАН, София, 1959;
5.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;
6.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
7.Procopius, History of the Wars, Books VII and VIII, transl. H.B.Dewing, Harvard University Press, William Heinemann Ltd, London, MCMLXII;  



9.06.2019 г.

ТРАКИЙСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА ПОТОПА И ВРЪЗКАТА Ѝ С БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР


Много народи от различни места по света познават легенди за потопа. Шумери, евреи, гърци, индийци и др. са документирали сведения за страшното събитие. В епоса за Гилгамеш се разказва за Утнапищим – единственият човек преживял изпитанието на боговете, а след това и надарен с безсмъртие. Южните ни съседи са записали историята на Девкалион и Пира. Тези герои,  подобно на библейския Ной правят дървен ковчег, който ги спасява от водната стихия. В индийските пурани (древни предания) също се говори за ковчег, или по-скоро кораб, който трябва да спаси Ману – представителят на човечеството.

До преди известно време се смяташе, че това са свързани с религията легенди, но понастоящем вече е ясно, че в далечното минало, в следствие на сериозни климатични промени, е имало големи наводнения. Те са допринесли за края на определени селища, а и преселения на групи хора, чиито земи са пострадали от природното бедствие.

Както шумерите, така също евреите, индийците и др. са ставали жертва на големи наводнения, като преживелите са разказвали за събитията на своите потомци, които пък са предавали историите на идните поколения и така спомените за водната стихия причинила смъртта на мнозина са били увековечени.

Има разбира се и тракийска легенда за потопа. Тя е записана от живелият по време на Античността автор Диодор Сицилийски, който свидетелства, че речта на древните поселници на остров Самотраки е все още жива и се използва най-вече по време на религиозни церемонии. Тези хора помнели разкъсването на Босфора и Дарданелите в следствие на препълването на Черно Море с вода от различни реки. Огромна водна маса рукнала бурно и заляля значителна част от крайбрежието на Мала Азия, а и по-ниските места на Самотраки.


                            Остров Самотраки - Samothrace, photo of Ggia



Понеже водата не спирала се покачвала все по-нагоре, хората започнали да се молят на местните богове да ги пощадят. Поради това, че думите  им били чути и живота им спасен, обитателите на Самотраки издигнали олтари около целия остров и благодарели ежегодно c жертвоприношения на боговете за избавлението си дори до времето на Диодор Сицилийски (90-30 г.пр. Христа бел.моя) - Diod. Sic. V.48.


Остров Самотраки, Храмът на Великите богове, By Ggia - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11410972

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg/1024px-20020800_Sanctuary_of_the_Great_Gods_Palaiopolis_Samothrace_island_Thrace_Greece.jpg


Самотракийското предание е интересно понеже отразява истинско събитие и го представя доста реалистично. Действително, преди повече от седем хилядолетия, Черно Море е било сладководно езеро, а протокът, който ние познаваме като Босфор все още не е съществувал. 

Босфорът е  служел за мост между Европа и Азия и този мост е прекосяван много пъти в далечното минало. Поради покачването на водите  (в нашия случай явно се касае за затопляне на климата в Европа), от разтопените ледници и сняг се е получила огромна водна маса, която сравнително бързо е запълнила сладководното езеро и дори е започнала да прелива Босфора.

Вследствие на отмитата и ерозирала земна маса се заформило силно течение, което постоянно се е засилвало и отнемало все повече и повече от преградата между езерото и Мраморно море, докато се стигне до там, че милиони, дори милиарди тонове вода са потекли със страшен грохот в посока Дарданелите. Гледката е била ужасна, а шумът се е чувал на километри.

Жителите на градовете в региона е трябвало да ги напуснат колкото се може по-бързо и тези хора, които са успели за избягат от насилието на вълните, със сигурност са се считали не просто за щастливци, но и за благословени, подпомогнати от висша сила.

Диодор Сицилийски дава и други важни детайли. След потопа, Caoн - един от оцелелите (имащ божествен произход), събрал населението на едно място и му дал закони. Саон имал пет сина, на които поверил оцелелите водната стихия хора (1)*. На първият син Дардан се приписва основаването на град Дардания (Δαρδᾰνία) в Троада, като се твърди, че този човек властвал над много народи в Мала Азия, а също така е и праотец на населяващите Балканите траки наречени дардани.

Възможно е легендата за идването на Дардан в Мала Азия и установяването на тракийската власт там, също да отразява реално събитие – древна миграция на тракийския народ дардани, предизвикана от покачването на водите на Черно и Мраморно море. Дали преселението се е случило веднага след потопа, или известно време след това е трудно да се каже, но е факт, че от най-дълбока древност, земите на юг и на север от Босфора са обитавани от едни и същи хора, които в епохата на Античността са познати под името траки, а след ранното Средновековие и като българи.  

Не само населението на Самотраки е запазило спомени за потопа, но и тези траки, които са населявали Централната част на Балканите. Понеже ние сме техни преки потомци, съвсем естествено е и в българския фолклор да има следи от събитията случили се преди хиляди години. Цитирайки работа на Й.Ковачев, Иваничка Георгиева разказва за народно предание, според което в далечното минало “хората правили кула, за да стигнат до Бога, но без негово позволение. Затова Бог я разрушил и потопил. Камъните от нея, които стърчат, са днешните планини.”



Високата кула от нашия фолклор едва ли е споменатата в “Старият Завет” Вавилонска кула, понеже в разказа за нея не се казва нищо за изпращане на водно бедствие от Бог, а само за това, че Той объркал езиците на хората, така те вече не били в състояние да си съдействат ефективно и да довършат огромната постройка, която трябва да стигне до небесните висини.

В несъмнено древното българско предание по-скоро намираме отражение на разказа за края на Атлантида, която в случая е преставена като огромна кула, но понеже легендата се предава от уста на уста, тя с течение на времето се променя и се запазват само неясни фрагменти от нея.

Най-рано за Атлантида пише Платон в работата си “Тимей”. Taм се разказва за разговор между елинският законодател Солон и египетски жрец, на когото е известно много древно предание за голям остров обитаван от хора притежаващи голяма власт над останалите народи.

Въпреки мощта си обаче, обитателите на Атлантида не били в състояние да предотвратят заличаването на държавата си от морските вълни. Трябва да се отбележи, че в творбата на Платон, локацията на Атлантида е далеч от Черно Море. Предавайки думите на египетския жрец, гръцкият автор локазилира легендарния остров отвъд Херкулесовите стълбове – Гибралтарският проток. Уточнява се и това, че Атлантида е била по-голяма от Либия и Азия (има се предвид само Мала Азия бел.моя) заедно.

Понтът – Черно Море, не е споменат изобщо, но това не бива да ни учудва. Напълно естествено е древни легенди да бъдат променяни до неузнаваемост. Понякога това е ставало без умисъл, но в определени случаи редакции са въвеждани, за да обслужат определени политически интереси. Преданието е документирано от враговете на дедите ни и може да е променено дълго време преди да е достигнало до Платон, който без да подозира го е предал в силно изменен вид.

Колкото и древна да е легендата, колкото и да е променяна в продължение на хиляди години, ние все пак можем да намерим важни неща. Ако разгледаме названието Атлантида, ще видим, че то принадлежи на тракийската ономастика (2)*. Описвайки земите на траките, Херодот споменава за река Атлас, която се влива в Дунава – Her.IV.49.

Не е изключено, още преди потопа, хора дошли от земите край река Атлас да се преселили на югоизток и да се установилие по бреговете на сладководното езеро, което след време ще бъде наречено Понт, а още по-късно ще получи името Черно море. Идвайки на ново място, те основават селище с име изведено от названието на река Атлас. Това не е нещо необичайно, Рим – Вечният град, носи името на река Румон (древното название на Тибър).

Обитавайки място със стратегическо разположение, а и имайки с достатъчно ресурси, жителите на Атлас – прототипът на Атлантида, нарастват на брой, нараства по големина и градът им, ставайки нещо уникално за древната Европа. Каменните стени на това селище, високите постройки, са възприети като огромна кула. Все пак, по онова време, основната част на европейското население живее в колиби и землянки и не познава луксът, а и благоденствието на жителите на градовете край Черно Море.

Понастоящем се знае, че край Варна е имало важен металургичен център, в който е ставало разпределението на предмети от мед и злато. Създателите на Варненската цивилизация са търгували не само с близките си съседи, но са изнасяли стоките си на големи растояния. Това е най-ранният случай на търговия на далечни растояния. Напълно възможно е представителите на това забележително напреднало за времето си население да са преселници от Атлас-Атлантида и бивайки носители на невероятно напреднали за времето си знания, да са съумели да си изградят име на велик и силен народ.

След покачването на водите на Черно море, жителите на Атлас-Атлантида са били принудени да търсят ново място, на което да се установят. Едни хора са избрали земите край Провадия, Дуранкулак, а други са потеглили надалеч. Всяка група е разказвала на потомците си за величието на стария Атлас-Атлантида, като с течение на времето са се губели подробности и накрая, след дълги векове, в нашия фолклор се е запазил само смътен спомен за градът подобен на голяма кула, потопен от пратените от Господа води.

Наглед незначително, българското предание за потопа е едно от доказателствата за древните ни балкански корени. Ако различни агресори не бяха унищожавали систематично книжнината ни, а и не бяха премахвали със заговори и убийства жреческата и благородническа прослойка, то ние щяхме да знаем повече подробности за далечното си минало. Уви – едва ли може да бъде посочен друг народ, който да е бил принуден да изтърпи това, което сме изтърпели ние. Едва ли има друг народ, чиято култура е унищожавана така методично както нашата.

Ето обаче - нас ни има, живи сме, а и не сме никак малко, макар, че враговете на народа ни постоянно се опитват да ни внушат, че сме се стопили и, че сме на изчезване. Това не е така, просто сега сме в момент на изпитания, нищо повече. Такива изпитания дедите ни са преживели многократно и не просто са оцелели, но и са станали по-силни. 

Трудните времена са закалка за стойностните народи, без трудности и борби един народ дегенерира и загива. Като се има предвид през какво сме минали, може спокойно да се каже, че за България има бъдеще. То обаче трябва не трябва да се чака като някакво чудо от Господа, нужни са дела и всеки може да даде своя принос.

Никой не може да те спре да правиш добро. Никой не може да ти забрани да помогнеш на по-слабия. Понякога страхът пречи да бъдат порицани лошите хора, но този страх трябва да се преодолее защото лош не ознаава всесилен. 

Когато добрите и почтени хора се хванат ръка за ръка, ще осъзнаят, че лошите са малко и, че тяхната "мощ" се крепи на илюзия пленила съзнанието ни. Никога няма да ми омръзне да повтарям думите на една будна българка - Иваничка Георгиева, която е осъзнала истинските качества на народа ни:

 “Особено важна черта в етнопсихологическата ха­ рактеристика на българина е неговата увереност и оптими­зъм. Тя изпъква особено силно и в българската митология, в която няма свръхестествено същество, което да не може да бъде победено от човека. Последният е способен да намери винаги някакъв изход: да го унищожи, а когато не може — да го надхитри, да го излъже, да го заблуди, и ако всичко това не помага — да го умилостиви. Човекът е този, който благодарение на своя ум и съобразителност в края на краища­ та ще победи.


Българинът винаги поставя себе си по-високо от де­ моничните и митични същества: змеят е лековерен, вампи­ рът е глупав, орисниците могат да бъдат заблудени, самоди­ вите умилостивени. За него и дяволът не е така страшен, защото може да бъде надхитрен. Изключение не е направено и за господ, който понякога е несъобразителен и не винаги всесилен. Обобщен израз на тази идея откриваме в любимия народен герой Крали Марко. Той така вярвал, че би могъл да повдигне земята, че дръзнал да премери силата си с бога: „Господ да спадне от небето, с него ще се борим." 





Използвана литература и пояснения:

1.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
2.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
3.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;
4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Извори от интернет:

Timaeus by Plato, written in 360 BC, transl. B.Jowett  (посл.вид. 08-06-2019);

The Library of History of Diodorus Siculus publ.in Vol. III of the Loeb Classical Edition, 1939 (посл.вид. 08-06-2019);

(1)*Има една интересна подробност, на която трябва да обърнем внимание. Диодор разказва, че Саон разделил оцелелите от потопа на пет групи. Старите балканци -пеласгите, които са споменати в Стария Завет като пелистимци, филистимци, ce установяват в Левант в края на Бронзовата е началото на Желязната епоха и основават там пет града. Имената на тези пет селища са Гет, Газа, Аскалон, Акрон, Асдод (Гат, Газа, Ашкелон, Екрон, Ашдод).

На пръв поглед това изглежда случайно, но в ирландските предания намираме историята на народа болги, които в дълбока древност, идвайки в Ирландия разделя страната на пет части  и въвежда закони. За тези болги се казва, че второто им идване в Ирландия от земите на Тракия е станало по времето на Кир Велики.

Не можем да забравим и разказаната от Теофан Изповедник за княз Кроват (Кубрат) и неговите пет сина. Реално ние разполагаме само с имената на Бат Баян, Котраг и Аспарух, другите двама не са споменати по име. Напълно е възможно историята за княз Кроват Кубрат и синовете му да е отражение на една легенда от древността.


 (2)* Проф. Иван Дуриданов смята, че името Атлас идва от и.е. *adu- течение и сравнява с авестийската дума аδu-течение, поток, канал. Аз лично смятям, че значението е подобно – течение, движение, но коренът е *at/yat, намираме го в арийските думи at-движа се, скитам, вървя продължително, yat-движа се, вървя пътувам. Сродна дума намираме в стблг. ити-отивам, пътувам.


6.06.2019 г.

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК



Преди няколко години г-жа Цвета Кирилова ме помоли да събера екип от родолюбци, с които да създадем учебно помагало по история. Благодарение на съдействието на г-жа Кирилова, г-жа Яна Трендафилова, а също така г-н Антон Кирилов, г-н Асен Великов, г-н Евгени Динев,” Трежър България” е още много прогресивни българи, проектът завърщи с успех. Получи се интересно, а и прекрасно онагледено четиво.Недълго след това, помагалото бе преведено и на английски.



Тъй като докато новият вариант бъде отпечатан ще мине време, с г-жа Крилова решихме, че предварително може да се пусне брошура на английски, като в нея истинската ни история е представена възможно най ясно, а изводите са обосновани на резултатите от генетичните проучвания и ред други важни факти.

Умолявам този, който е съгласен с текста и желае да помогне по някакъв начин, да се свърже с г-жа Яна Трендафилова във Фейсбук”.   https://www.facebook.com/qna.tr

Да се надяваме, че в скоро време чужденците ще научат за истинската ни история и ще разберат, че българите са потомци на Залмоксис и Орфей, на Спартак и Вологес. Да се надяваме, че скоро всеки, че знае, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нас. Да не надяваме, че най-сетне ще получим призанието, което заслужаваме!



THE REAL ORIGIN OF BULGARIANS - THE PEOPLE OF SPARTACUS


About two centuries ago the British novelist Samuel Butler said something very interesting: “God cannot alter the past, though historians can”. Butler was right. We now know that in almost every century, under the pressure of certain rulers, those who wrote chronicles had to become creative and twist or completely change the narrative of some events.

We can find one of the earliest examples of fact alteration in the Egyptian annals from the 13th ct BC. They concern the battle of Kadesh – a large city and trading centre in Syria. The city was important for both Hittites and Egyptians, which made the conflict inevitable. During the battle the army of Ramses the Great was beaten and forced to withdraw. Nevertheless, the Egyptian chronicles report only of a great victory against the Hittites.

If we only read the Egyptian side of the story, we would undoubtedly believe that the Hittite king Muwatalli was defeated by Ramses the Great. In a similar example from much later in history, during the 1st ct AD, the legions of the Roman emperor Domitianus were defeated by the army of the Dacian king Decebalus. Nevertheless, according to the historian Suetonius, Domitianus celebrated victory in Rome.

There are many more examples of how certain events have been drastically altered in the recorded chronicles of history. In the same way that the defeated can be presented as winners, local and indigenous people can be described as invaders of their own homelands, by the invaders themselves. Romans managed to conquer southern Thracians in 45 AD. Large part of the lands of the northern Thracians were taken later, in 105 AD, but some of Getae, Costoboci, Mysians etc managed to remain free. In 170 AD Costoboci crossed Danube river, went through whole Thrace and didn’t stopped until they have reached Central Greece. That was a liberation movement, but the Roman citizen Pausanias called the rebellious Thracians barbarian army of bandits.

That is why historical sources, although important, should be used very cautiously. Every report from the past must be corroborated with the available data from the fields of anthropology, linguistics and the archaeological record.

Today we have an additional tool that can help us to determine how history unfolded. Thanks to the science of molecular genetics, it can be shown with great certainty whether a contemporary human population is indigenous to their lands or whether they have come from other geographical regions. The science of molecular genetics has the last word because it is very difficult to twist its results with speculative interpretations.

The first large-scale genetic study in Bulgaria was published in 2011 and it caused great astonishment among historians and the masses. Until that moment it was commonly accepted that Old Bulgarians were a people of Turkic, or Turkic-Iranian origin who settled south of the Danube river in the 7th ct AD. The truth was apparently quite different all along. According to the genetic research there is no reason to believe that any of the Old Bulgarians had a common origin with Turks, or Iranians. The scientific data is very clear:

The astonishment grew even more when the scientists explained that a large part of contemporary Bulgarians are descendants of people who inhabited the Balkans as early as the Mesolithic Age: “the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.

Not only did a considerable part of the Bulgarian people appear to be an indigenous population, but they were also surprisingly old. Until this moment historians believed that the oldest autochthonous Balkan population was replaced – driven away, or killed during the Bronze Age. Although this theory was doubted by some in the past, it was very difficult to prove either way. Now we know that it is not true.

This new form of historical inquiry through population genetics made it clear that a large part of the modern Bulgarian population is descended from a local people, who were called Thracians by the Romans and the Greek in Antiquity.

In 2012 the results of another genetic study were released. This time the researchers could say with more certainty that Thracians had not disappeared in Late Antiquity and that a substantial percentage of Bulgarians are descendants of the people to whom belonged the gladiator Spartacus and the musician Orpheus:

Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.”

Later on it became clear that the so-called “Eastern contribution”, R1a-M17, could not have come completely from people who settled permanently south of the Danube river in the 7th ct AD, because of its much older age in the Balkans: “…it is worth mentioning that, as previously suggested  haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“

At least 42% of the “Eastern contributors”, carriers of R1a-M17, are bearers of the variant R-M458, whose age in the Balkans varies between 12,400 and 4100 years old, so it is impossible to connect the bearers of R-M458 with relatively recent events from 1300 years ago. The distance in time is simply too great to permit such an explanation. The old age of the R-M458 in Bulgaria is a clear indication that this haplogroup was present among the ancient Balkan population. That explains why some of the Cretan people are bearers of R1a-M17. Thracians were some of the builders of Minoan society as we know from the research of Prof. B. Hrozny – the scientist, who managed to decipher Hittite language and studied Minoan and Mycenaean culture.

It is quite possible that the other 48% of R1a-M17 belong to other Thracian groups, who inhabited lands north of the Black Sea. Those regions were inhabited by Costobocae, Getae, Tyragetae and Mysians - all of whom are branches of the Thracians. Since we do not have any historical reports about the complete genocide or disappearance of these people, we can safely accept that the so called “new variant” of R1a-M17 belongs to the northern Thracians.

If we carefully examine the peculiarities of every large haplogroup of the Bulgarian population, we will conclude that at least 80% of it belongs to indigenous Balkan populations:

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

(iv) haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture;

(v) considerable part of bearers of R1a belong to R-M458people inhabiting the Balkans between 12,400 and 4100 years, while the other variant of R1a is not proven to  be identical with R1a of Indian, or Iranian populations, so it most likely belongs to a groups inhabiting the Black Sea steppe in Antiquity;

An additional haplogroup can be added to the list – G2, which, although represented by only 2% of the Bulgarian population, is very ancient, and belongs to the oldest European hunter-gatherers, who were apparently assimilated by the Thracians in the Neolithic Age – approximately 9000 years ago.

These are the ratios of the haplogroups typical of the Bulgarian people:

I-M423 -20.2%    -Age aprox. 12 000 years;
E-V13   -18.1%.   -Age aprox. 10 000 years;
R-L23* - 5.2%     -Age aprox.  13 000 years
J            - 19%      -Age aprox.  10 000 years;
R-M17 -17%        -Age aprox.  12 400-4100-1300 (?) years;
G2        -2%          -Age aprox.  12 000 years;

The data from the scientific research is clear. There is no doubt that approximately 80% of the Bulgarian people have Thracian ancestors. This changes the history of the Balkans completely. Apparently the historians made a few major mistakes:


1)      Thracians were regarded as a negligibly small group of people in the 7th ct AD when Danubian Bulgaria was created.  This appears to be wrong. It is very improbable for a conquered minority to replace its conquerors and to become a major ethnic element in the country.

2)      Old Bulgarians were defined as a people of Turkic, or Turkic-Iranian origin. This is also wrong. There is no evidence that the Old Bulgarians had a common origin with Turks and Iranians. Also, nonе of the toponyms (names of places) in Early Medieval Bulgaria can be classified as Turkic, or Iranian. This was admitted by historians and linguists, who realized that the lack of evidence for Turkic language in the Old Bulgarians is a problem. Nevertheless both historians and linguists kept supporting the official theories.

3)      Danube Slavs were defined as Northern newcomers. They were also regarded as the major ethnic element of Danubian Bulgaria. There is no doubt that the Bulgarian language belongs to the Slavic group, but it is impossible to regard the Danube Slavs as a population, who settled the Balkans in the 6th and 7th ct AD. Approximately 42% of the bearers of R1a in Bulgaria are descendants of people, who inhabited the Bulgarian territory between 12,400 and 4100 years ago – either in the Postglacial Age or in the Bronze Age. The other 48% of the bearers of the haplogroup R1a, if newcomers at all, represent only about 8% of the whole Bulgarian population. It would be impossible for such a minority to influence a population more than ten times its size.


Obviously the historians who wrote the official Bulgarian history were wrong. Actually, they were completely wrong.

As already mentioned, it is not too difficult to hide the truth. Historians can write false reports against their will when forced to do so by unscrupulous rulers, or willingly when they are themselves consumed by inherited hatreds of their neighbors.

Old Bulgarian literary archives were almost completely annihilated during a combined total of 7 centuries of war and oppression by Byzantine and Ottoman invaders. This means that the majority of chronicles concerning Bulgarian history that are used by modern historians, come from the enemies and oppressors of the Bulgarian people, showing only their point of view.

Let’s have a look at the sources used by the historians of the 19th and 20th ct to write Bulgarian history and see how trustworthy they are. According to some Byzantine sources, Bulgaria was founded at the end of  the 7th ct AD (approximately 680 AD) by the numerous Slavic tribes, who made a pact with the Bulgarians, led by their prince named Asparuch. This is the narrative of Theophanos the Confessor and Patriarch Nicephorus. These authors describe the pitched battles lost by the Byzantine army, followed by the humiliating obligation of emperor Constantine IV to pay tribute to the Bulgarians. Constantine of Apamea also wrote about the battle of 681 AD.

However, there are other stories written by Byzantine writers and the inconsistencies of the old testimonies are remarkable. According to Byzantine writer Manasias, Bulgarians came from the west during the reign of emperor Anastasius (491-518 AD). On the other hand, Leo Deacon connects Bulgarians with emperor Justinian II, who needed their help in 705 AD to get back on the throne and expressed his thankfulness by giving them land to settle.

We find three major inconsistencies:

1)      Between the time of the Bulgarian arrival described by Manasias and the time described by Leo the Deacon is a difference of approximately 200 years. If the difference was 10-20 years it would be acceptable, but two centuries is too long a period of time, so somebody must have lied.

2)      There is a discrepancy regarding the direction from which Bulgarians entered the lands south of the Danube. According to Manasias it was from the west, but according to Leo Deacon it was from the east. Again, the differences are not reconcilable and that is an indication for a false report.

3)      The conditions surrounding their arrival are also inconsistently described. According to Theophanus and Nicehorus, Bulgarians and their Slavic allies defeated the army of emperor Constantine IV in a pitched battle, but according to Leo Deacon, emperor Justinian II gave land to Bulgarians as gratitude for helping him to reconquer his throne. Somebody’s narrative is far from the truth.

It is obvious that we cannot trust the stories of the Byzantines – the enemies of the Bulgarian people. Why the historians of the 19th and 20th ct chose to believe their incoherent historical reports is difficult to determine. Perhaps the deeply rooted sympathy by all of Europe towards ancient Greek culture played an important role, or perhaps it was something else.

There are many other historical testimonies, according to which Old Bulgarians were descendants of the Thracian Mysians. About 1100 years Bulgaria was called Mysia, and Bulgarians were identified as Mysians by different authors as Niketas Choniates, Michael Attaliates, Demetrius Chomatianus etc.

Of great importance is the fact that Old Bulgarian names Asparuch, Krobat, Terbel, Korsis, Prusianos, Boris have counterparts in Thracian onomastics: Aspios, Krobyzi, Terbelius, Karsis, Prusias, Boriskos. Unfortunately this important information was neglected by the Bulgarian historians of the 19th and 20th ct while Western historians were not informed about this critical information at all.

Historians and archeologists (with the exception of St. Mihailov) also ignored the fact that the sacred Bulgarian symbol IYI, used in the Bulgarian heraldic tradition at least until the 14th ct, has its origins in the Balkans. The symbol IYI is found engraved in pottery from the Vinca Culture of 5000-4500 BC. The same is true of Old Bulgarian black polished pottery. Its development happened in the Balkans and the earliest examples are from 5000 BC.

Ethnologists such as E. Teodorov, I. Georgieva, N. Kolev discovered that the most important Bulgarian ethnic festivals are an echo of the ancient cults of the Thracian Horseman, Dionyssos, Sabazius, goddess Bendis and the deified Zalmoxis. The cults of Semele, Hermes and Thracian Zeus are preserved too, under a later Christian disguise.

And while Bulgarians do not have any names inspired by Turkic, or Iranian gods (Tengri, Ahura Mazda, Anahita), many Bulgarian personal names are inspired by names of Thracian gods and goddesses: Balis, Bistryo, Bogoi, Denyo, Koto, Magut, Menda, Sura, Tita, Tote, Turman, Venda, Vityo, Vodyo and others, correspond to the Thracian god names: Balis, Bistyras, Bagaios, Den, Kotys, Magutis, Mendis, Sura, Tita, Totoes, Turma (Rescu Turma), Vendis, Vithys, Vedy.

Ethologists also discovered that the costumes worn by Bulgarian commoners show a great resemblance to the clothing of the Thracians from Antiquity. It was also established that most of the agricultural tools of the Bulgarian peasants have Thracian origins. All of this information has been ignored by most of the Bulgarian historians, while most Western historians are not even aware of it.

Other important facts were ignored by Bulgarian historians. In the Byzantine Medieval documents there are many depictions of Old Bulgarians. It can be observed that the represented Old Bulgarians were people with lighter complexion than the Greeks, with brown, ruddy hair – obvious European features. Nevertheless, this visual testimony was ignored and the historians kept their old view that Old Bulgarians must have been of Turkic, or Turko-Iranian origin.

It is unfortunate that even the results of the largest anthropological studies in Bulgaria, which were published in 1938 and in 1959, whose data showed that modern Bulgarians are not related to Turks, Iranians or other Asian groups, were stubbornly ignored.

The attitude of the Bulgarian historians towards the Danube Slavs was the same. There are many testimonies that Danube Slavs (only they, not all the Slavic people) are descendants of the Getae – neighbors and brethren of the Mysians. Egyptian writer Simocates explained this quite clearly in three of his books, but Bulgarian historians chose not to use the information.

Pseudo-Maurice wrote about the strange burial rites of the Danube Slavs that involved the voluntary self-sacrifice of the wives of deceased men. Exactly the same ritual was described about 1000 years earlier by Herodotus in his narrative about the Thracian people.

Pseudo-Maurice gave another very important piece of information concerning the fighting methods of the Danube Slavs, who used two javelins in battle. This same style, by the way, was the distinguishing mark of the Thracian warriors. That was the reason why the Thracian goddess Bendis was called dilonchon having two spears.

Traditionally historians describe Old Slavs as foot soldiers, but if we carefully examine the old sources we will discover that the Danube Slavs were also horsemen. Slavic cavalry was described by historians like Simocates, Procopius, and Comes Marcellinus, who used the name Getae for the Slavic horsemen attacking Romans (Byzantines) in Epirus (Western Balkans) in 517 AD. John of Ephesus spoke about the large numbers of horses possessed by the Danube Slavs. Thanks to Thucydides we know that most of the Getae were mounted archers, and we see that Simocates was right to call the Danube Slavs Getae.

Looking at the situation in the Balkans around 680 AD, if we accept that the Danube Slavs, Old Bulgarians and the Thracians under Roman rule had common origins, then all the riddles are solved. It is not a mystery anymore why 80% of the Bulgarians today are bearers of the genes of the most ancient Balkan population.

If Danube Slavs are descendants of the Getae and the Old Bulgarians are actually Mysians, that means that both groups spoke the same language that was also spoken by the Thracians under Byzantine rule. That explains why there is no Turkic or Iranian toponyms in Early Medieval Bulgaria and why there is no foreign substrate in the Bulgarian language.

The Thracian language is considered to be extinct by most linguists, but actually there isn’t any reason to assume this to be true. It is certain that the Thracians - the most ancient and numerous population of the Balkans, survived all the tragic events from Late Antiquity and the Early Middle Ages. The haplogroups typical of the modern Bulgarian population’s genetic composition are undeniable proof of this fact.

It is also certain that the Thracian language was spoken until at least the 6th ct AD in Thrace and also in the Holy Lands where Thracian monks had established monasteries. In the description of the life of St.Theodosius Cenobiarch, the language of the Thracian monks is called Slavonic. So we also see that from the linguistic point of view Simocates was right to call Danube Slavs Getae.

In modern times Bulgarian linguist Cyril Vlahov concluded that the languages of the Danube Slavs and the autochthonous Balkan population (Thracians) were very close, or even identical.

That is why the most ancient Thracian hydronyms Peneus, Skamandros, Strauos, Strymon, Timachus can be  explained with Bulgarian words pena-foam, kamen-stone, struya-stream, strymlenie-current, creek, tima-darkness.

The science of molecular genetics shows that modern Bulgarians are descendents of the Thracians, linguistic analyses clearly show the Bulgarian character of the most ancient Thracian river names, and the conclusion of linguists such as Vlahov, Sotiroff and others that the Bulgarian language is in fact a developed form of Thracian, all goes to show that the language spoken by Spartacus is alive.

Yes, the Bulgarian language is related to Polish, Czechian, Russian, but this only means that the Thracian language was very similar of that of the languages spoken by their northern neighbors – the Veneti, who are the ancestors of the Polish, Czechian and Russian people. That is it, no more, no less.

Lots of confusion arose in the past because most historians thought that the name Slav belonged, from the beginning, to all the ancestors of the modern Slavic people. This is not true. In the matter of fact, initially only the Getae were called Slavs - the people who inhabited the Balkans, along the Danube river in Late Antiquity. (There was the first mentioning of the tribal name Slav, there Byzantians fought with the “invading” Slavs, there was the first documented geographical region called Slavinia, later replaced by Bulgaria. Due to the popularity of the name Slavs among Byzantines, with time it was applied to many other people speaking similar languages.

In the same way appeared the name Germani (Germans) as we know from Cornelius Tacitus. According to this author, initially the name Germani was applied only to Tungri, but later it was adopted by all the people, who shared same language.

Because of the many lies of the Byzantine writers and due to the behavior of the Bulgarian historians of the past, today the truth sounds almost like science fiction, but let’s not forget the words of Napoleon Bonaparte: “History is a set of agreed upon lies.” He was obviously right. We must follow only that which is certain and undeniable. In our case that is the data of the genetic research.

It is difficult to change a concept in history. Let’s not forget the wise words of John Kennedy: The great enemy of truth is very often not the lie - deliberate, contrived and dishonest, but the myth - persistent, persuasive and unrealistic. Too often we hold fast to the clichés of our forebears. We subject all facts to a prefabricated set of interpretations. We enjoy the comfort of opinion without the discomfort of thought.”

Yes, it is indeed very difficult to let go of wrong views, but justice obliges us to do it. How could we live in a free world, if we allow lies to destroy the truth? We must not allow the lies of the Byzantine writers and the attitude of the Bulgarian historians in the past to cloud our judgment.

Not only the Greeks, but also Thracians, the ancestors of the Bulgarian people, have made contributions to Old European culture. Prof. Carl Müller wrote in the 19th ct: “The Thracians, who settled in Pieria at the foot of mount Olympus, and from thence came down to mount Helicon, as being the originators of the worship of Dionysus and the Muses, and the fathers of Grecian poetry, are a nation of the highest importance in the history of civilization.”

It was not without reason that John Anthony Cramer regarded “Thracians Orpheus and Linus as fathers of Grecian poetry”.

Quoting Hypolytus, Prof. Stuart Piggot revealed that the Celtic druids were instructed personally by the Thracian Zalmoxis. Regarding Zalmoxis there is something more to be said. According to Plato, Thracian healers had a deep knowledge of human nature and the causes of the different illnesses, and they transferred this knowledge to Greek healers.

We must not forget Spartacus – the brave gladiator who managed to organize the great uprising of the Roman slaves. For three long years Spartacus fought with the Romans hoping to bring his people to freedom north of the Alps, or using the ships of the Cilician pirates to carry away everyone, whose chains were broken. Although at the end he was defeated by the legions of Marcus Crassus, Spartacus became a symbol of hope for the oppressed and inspired people in every age until the modern era.

To acknowledge the truth about Bulgarian people is to pay tribute to the brave gladiator in whose veins flowed the same blood as in the veins of Bulgarians today.